Водач

Роден на 2 септември 1971 година в град София.
Женен, с едно дете – дъщеря Ермина.

Интереси: История, парашутизъм и туризъм.

Актуален статус: Водач на Български Национален Съюз, почетен член на Испанската фаланга.

Награди и отличия: Златна значка на БНС, Благодарност от 3 ОЩБр, Благодарност от Беларуския доброволчески корпус и батальон "ТЕРОР", Благодарност от 49-ти щурмови батальон "КАРПАТСКА СЕЧ".

ПРЕДЦИ И РОДИТЕЛИ

По майчина линия произхождам от два свещенически рода – Попвасилеви, на баба ми, която беше учителка по Български език, и Попниколови, на дядо ми, който беше лекар.

Споменът за началото на рода Попниколови започва в село Крамолин, някъде около 1710 година. Оттогава са минали повече от 300 години, през които дедите ми са се занимавали основно със земеделие и търговия. Името на рода дава поп Никола, който около 1871- 76 г. е един от учредителите на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в селото.

Безспорен първенец, който се е занимавал освен със земеделие, но и с политика, е прадядо ми Христо Попов. Той е бил народен представител от Демократическия сговор в XXI Обикновено народно събрание. Също така макар и с прекъсване, е кмет на селото цели 15 години.
През 1896 година служи в Лейбгвардейския на Н.В. конен полк, а през Първата световна война воюва на Южния фронт в Македония.
След края на войната е член на военно-патриотичната организация Съюз на запасните подофицери (СЗП).

Неговите племенници Никола и Яко П. също се занимавали с политика, но те нямали късмета на чичо си и след 9-ти септември 1944 г. са убити от комунистите, а след това задочно осъдени на смърт от т.н. „Народен съд“. Синът на Яко Попов, Иван - член на Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), дълги години е репресиран от „народната власт“.

Дядо ми Вилхелм Попов – кандидат-подофицер, два пъти награждаван с орден „За храброст“, служи като танкист в Бронираната бригада на Царство България и участва в освобождението на Западна България от сръбска власт.
През декември 1944 г. умира при съмнителни обстоятелства в град София.

Баба ми Мария, по майчина линия, е родом от град Любимец, където е живяло семейството на баща й поп Васил - бежанци от Източна Тракия. Преди да се омъжи е учителствала по Български език.

По бащина линия родът ми е от Западна България - село Власина, което сега се намира в сърбия (умишлено написана с малка буква). Дядо ми Станко, който дал името на фамилията ни, бил упорит и физически много здрав човек. Въпреки това след дълги години съпротива срещу сръбския терор накрая се предал и в една бурна нощ поел с брат си през границата към трънските села, където се устроил и създал семейство.
 
На 4-годишна възраст с родителите ми отидохме да живеем в град Щутгарт (Германия), където баща ми беше командирован.
По този повод от години търпя коментари, отнасящи се до политическата принадлежност на родителите ми.
Затова през 2024 година поисках справка от КРДОПБГДСРСБНА за баща ми Боян Станков и майка ми Теменуга Попова, с което сложих точка на всички спекулации по този въпрос.  
По професия майка ми беше помощник-фармацевт, а баща ми работеше като техник в държавното предприятие „Балканкар“.

Нито един от двамата не е бил член на БКП или доносник на Държавна сигурност!

УЧИЛИЩЕ И ОБРАЗОВАНИЕ

До 3. клас учих в германско училище (Salier-Grund und Hauptschule, Waiblingen), което напуснах, след като баща ми почина през 1980 година. 
След смъртта на баща ми заедно с майка ми бяхме върнати в България, където не се вписах в новата и чужда за мен среда.
 
Скоро започнах "антидържавната" си дейност със строго мъмрене пред класа заради неуважение към починалия Генерален секретар на ЦК на КПСС, Леонид Брежнев.
Последваха намалено поведение, не след дълго ме изправиха и пред "Другарски съд" в кварталната секция на "Отечествения фронт" (ОФ). След всичко това, в края на 80-те, логично попаднах в полезрението на т.нар. Детската педагогическа стая.
Слава на Бога, че комунистическите уроди официално сдадоха властта през 1989 година, защото животът ми щеше да продължи доста нерадостно... 

Средното си образование завърших в 7-ма гимназия с разширено изучаване на немски език.
След завършване на гимназията служих от 1989 до 1991 година като танкист в 5-та танкова бригада на Българската армия в град Казанлък.

След уволнението от казармата се записах в Нов български университет, специалност „Политически науки“. В онези години, за да се издържам, докато учех, се наложи да работя като общ работник, като нощен пазач и дори като чистач в локомотивното депо.
До ’97-ма работих на различни места, след което за известно време развивах собствен бизнес.

ПОЛИТИЧЕСКА И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ

На 20 април 1991 г. станах член на БНРП, а след няколко месеца и председател на младежката й организация. В партията участвах в изграждането на регионални структури и помагах в парламентарните избори през есента на същата година. На балотаж отидоха кандидатите на БСП (комунисти) и СДС. Тогава председателят на партията – Иван Георгиев, призова членовете на БНРП да гласуват за комунистическия кандидат Велко Вълканов, който впрочем беше и председател на Българския антифашистки съюз.
Мнозина, между които и аз, не се подчиниха на тази директива и напуснахме партията.

През март 1992 г. от бившата младежка организация на БНРП създадохме нова националистическа организация – Дясно Демократично Движение (ДДД), а мен избраха за председател. 
Организацията ни беше много дейна, но поради липса на финансиране и опит съществуваше само 2 години. В това кратко време ДДД проведе множество акции срещу цигани и сектите, които бяха особено активни в онези години.
От публичните ни изяви по-известни бяха запалването на турското знаме на 20 април пред Народния театър и кампанията ни срещу мигрантите от Третия свят. 

НПО < БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "Еделвайс" >

През 2000 г. бях инициатор за създаването на непартийна младежка организация, която първоначално нарекохме Българска Национална Съпротива, но впоследствие преименувахме на Български Национален Съюз "Еделвайс". След тайно гласуване бях избран за водач на Съюза.

За символ на БНС избрах знака на рода Дуло – IYI, който поставихме на знамената и на регионалните ни щандарти, а мотото „Когато правото се превърне в безправие, съпротивата е задължителна” стана наш ръководен девиз. За патрон на организацията приехме убития през 1943 година водач на СБНЛ – ген. Христо Луков.

За историята на БНС повече ТУК.

През 2007 година бях приет за почетен член на Испанската фаланга. 
През февруари 2010 година напуснах младежката организация НПО "БНС-Еделвайс" (справка ТУК) и започнах със старите ни членове да изграждаме структурите на партията БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ - НД.

Веднага след напускането ми, от злоба и завист, няколко предатели започнаха да разпространяват лъжата, че съм изключен и прочие. 

НАПАДЕНИЕ И КОМПРОМАТНА ВОЙНА

Три месеца по-късно пред дома ми бях нападнат от непознати с чукове и бокс. Благодарение на това, че оказах съпротива, нападателите бяха отблъснати, но въпреки това получих множество контузни рани по тялото и 16 шева на главата.
Ако в онзи момент не бях с още един съратник, последиците за мен щяха да са много по-тежки. 
Нападателите остават неразкрити и до днес, но както се казва в такива случаи – „Което не ни убива, ни прави по-силни"!

Само броени дни след нападението жълтите вестници „Уикенд”, „Шок“ и „Контра”, както и няколко интернет страници, всички собственост или финансирани от медийната група на Делян Пеевски (ДПС), започнаха кампания срещу мен и семейството ми.
От страниците на партийния си вестник руският ибрик Волен Сидеров, който по това време беше близък с управляващите от ГЕРБ/ДПС, също изсипа доста помия върху името ми и заведе съдебно дело срещу мен, защото го бях определил като "духовен педераст"... 

Същата 2010 година, участвах в учредяването на Европейска акция (ЕА), чийто национален представител за България бях аз до забраната на организацията през 2017 година.

През следващите години спечелих делото, заведено от Сидеров, и няколко дела срещу "Ню медия груп", издател на жълтите вестници. Делян Пеевски беше осъден да ми заплати обезщетения в размер на няколко хиляди лева, заради публикуваните „невярна и целяща уронване на името информация”.

Макар и омърсен от всичко това все пак чувствам и вътрешно удовлетворение, защото действията на враговете ми показват, че съм на прав път.
И за да съм безкрайно ясен, за ужас на либералите толерасти, ще цитирам не какво да е, а откъс от „Моята борба“ на Адолф Хитлер:
„Не е истински националсоциалист и въобще приличен човек онзи, когото продажните вестници не нападат, т.е. не обсипват с ругатни и клевети. Колкото повече смъртните врагове на нашия народ мразят и преследват един активист, толкова по-честен е този човек, толкова по-чисти са намеренията му, толкова по-полезна е неговата дейност“…
и още:
„…трябва да гледаме на всеки удар, който ни нанася клеветническата преса, като на почетна рана… след като станеш сутрин, вземеш в ръце техен вестник и не намериш в него нова клевета против себе си, значи вчерашният ти ден е минал напразно…“.

Не знам по какви критерии други „сверяват часовника“ си, но за мен смисълът на тези думи е фундаментален, защото ако не си успял да накараш враговете си да те мразят, значи струваш твърде малко!
Не трябва да се страхуваме от омразата на противника, а да се стремим той, колкото е възможно по-дълбоко, да ни мрази за работата ни в полза на нашата нация!

ВОЙНАТА В УКРАЙНА

През 2021 бях кандидат за президент на Република България и едновременно с това подсъдим по дело за нападение на ЛГБТ център.
Няколко месеца след това започна пълномащабната война в Украйна.

Като националист и антикомунист случващото се силно ме докосна. Твърдото ми убеждение беше, че е настъпил моментът да защитим идеологията си на бойното поле и затова подадох молба за Чуждестранния легион към Въоръжените сили на Украйна. Молбата ми беше разгледана и отхвърлена заради съдебното производство срещу мен. 
Отказът приех с разочарование и примирение, че провидението има за мен други планове...  

Скоро беше издадена и съдебна забрана да напускам постоянното си местожителство, така че реших да помагам с набиране на финансови средства за воюващите на фронта.  

За оказаната помощ за повишаване на боеспособността на воюващите бях награден с почетни грамоти от:
– 3-та Отделна щурмова бригада;
– Беларуския доброволчески корпус;
– Батальон "Терор";
– 49-ти Щурмови батальон "Карпатска сеч";

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ ОПИТИ

Някъде от април 2007 г. станах водещ на предаването „Национална гвардия” в „Балкан Българска Телевизия” (ББТ).
От дистанцията на времето смятам, че имаше още какво да се желае, но въпреки това успехът на предаването беше безспорен.

Със средната гледаемост от 80 хил. души „Национална гвардия” беше едно от най-популярните политически предавания в ефира.

През 2009 година групировка, близка до ДПС и Пеевски, купи телевизията и новите собственици закриха предаването малко преди парламентарните избори.
По същото време (2007-2009) пишех коментари на политическа и обществена тематика в националния седмичник „Вестник за жената“.
След 2010 известно време пишех и статии за вестник "Седмичен труд". 

През 2024 година създадохме SECTOR 18 - предаване за култура и политика, което излъчваме в YouTube, чиито водещ и редактор съм аз.  

ПРИСЪДИ, СЪДЕБНИ ДЕЛА, АРЕСТИ И НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА

Заради моите убеждения и обществено-политическата ми дейност съм постоянно съден и често задържан от полицията. Срещу мен има образувани общо над 25 наказателни производства от различно естество, арести, домашен обиск и дела за расизъм, дискриминация, ксенофобия и етническа сегрегация.

Ето и пълния списък на всички арести, дела и наказателни производства, с които много се гордея, макар че заради тях никой няма да ме вземе на държавна работа 

1. Наказателно производство за грубо нарушаване на конституционното право на изказ и нанасяне на средна телесна повреда – 09.2001 г. , митинг на БСП – прекратено през 2004 г.;
2. Дело за нанасяне на побой и "грабеж" – 2003 г., по жалба на криминално проявен циганин – ОСЪДЕН;
3. Наказателно производство за незачитане на установения законов ред – 03.2003 г., Антивоенен митинг пред посолството на САЩ – прекратено;
4. Наказателно производство за оказване на "съпротива" при полицейска проверка – 2003 г. – прекратено през 2005 г.;
5. Наказателно производство за "оскверняване" на националния трикольор – 2003 г., поставен знак IYI на Българското знаме – прекратено през 2005 г.;
6. Наказателно производство за притежание на боеприпаси – 2003 г. – прекратено през 2005 г.;
7. Арест за нарушаване на обществения ред – 06.2005 г., анти изборна агитация в „деня за размисъл“ – наложена административна глоба;
8. Наказателно производство за ПТП с причиняване на смърт – 2006 г. – прекратено през 2010 г.;
9. Арест за нарушаване на обществения ред – 14.12.2006 г., подбуждане към размирици на пенсионерски протест пред Народното събрание – наложена административна глоба;
10. Арест на пенсионерски протест в Асеновград – 22.02.2007 г.;
11. Наказателно производство за ръководене на организация, чиято дейност е насочена към разпалване на расова и етническа вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и създаване на военизирана структура „Национална гвардия” – 09.2007 г. – прекратено;
12. Дело за расово и дискриминационно третиране, целящо прилагане на расова дискриминация и етническа сегрегация – 19.02.2008 г. – ОСЪДЕН от Комисията за защита от дискриминация;
13. Наказателно производство за подбуждане към тормоз и дискриминация срещу лицата с хомосексуална ориентация в Р. България – 26.06.2008 г. – прекратено;
14. Дело за грубо нарушаване на обществения ред – 28.06.2008 г., подбуждане към размирици и саморазправа с участниците в първия гей парад в България – ОСЪДЕН;
15. Дело за расово и дискриминационно третиране, целящо прилагане на расова дискриминация и етническа сегрегация – 17.12.2008 г. – обжалвано и оправдан от Върховния административен съд;
16. Дело за клевета и обида по жалба на Волен Сидеров – 2010 г. – оправдан;
17. Дело за използване на расистка и ксенофобска лексика, която подклажда предразсъдъци и дискриминация спрямо бежанците в България – 21.12.2010 г. – ОСЪДЕН от Комисията за защита от дискриминация;
18. Дело за използване на расистка и ксенофобска лексика, която подклажда предразсъдъци и дискриминация спрямо бежанците в България – 2011 г. – ОСЪДЕН, Административен съд;
19. Наказателно дело от частен характер за обида „обществен отпадък“ – 13.12.2013 г. – прекратено;
20. Досъдебно дознание за организиране на Граждански патрули – 02.2014 г. – по жалба на 11 цигански организации – прекратено;
21. Досъдебно дознание за окупацията на Централната избирателна комисия (ЦИК) – 27.09.2014 г. – прекратено;
22. Досъдебно производство за заплаха за убийство на председателя на Български хелзинкски комитет (БХК) – №1418 / 2015 г. – води се;
23. Превантивен арест във връзка с посещението на турския министър-председател Ахмед Давутоглу – 15.12.2015 г.;
24. Задържане и съставяне на акт за нарушаване на обществения ред заради неизпълнение на полицейско разпореждане при участие в протест срещу ограничителните мерки във връзка с COVID-19 – 04.2020 г.;
25. Наказателно дело на Специализирания наказателен съд по искане на Специализираната прокуратура за използване на специални разузнавателни средства (СРС) –  2020 г. – спечелено;
26. Задържане и подвеждане под съдебна отговорност за нанасяне на телесни повреди и вандалски действия при нападение над офис на хомо-педофилската фондация "Билитис" – 02.11.2021 г. – ОСЪДЕН, присъдата се обжалва.

БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА ДО ОКОНЧАТЕЛНАТА И БЕЗУСЛОВНА КАПИТУЛАЦИЯ НА НАШИТЕ ВРАГОВЕТЕ!

БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Последвайте Боян Расате в социалните мрежи:

Telegram: https://t.me/boyan_rassate

YouTube: https://www.youtube.com/c/Боян Расате

Instagram: www.instagram.com/b.rassate/